Наследствени болести при човека

Човешкият организъм не е защитен от действията на мутагенните фактори. Това са химични вещества, естествената и изкуствената радиоактивност и др. Като мутагенни фактори важно значение имат някои радиоактивни изотопи с голям период на полуразпад, например: стронций, кобалт и други. Те проникват в растенията, а оттам в млякото и месото на домашните животни. Така чрез храна се заразява и човешкия организъм. Мутагенно влияние оказват и честите рентгенови прегледи, лъчевата терапия на някои болести и др. Честотата на мутациите при човека е сравнително висока: в 5% от новородените се развиват някакви аномалии, които в повечето случаи са предизивикани от различни мутации. В зависимост от нарушенията в наследствената информация те се делят на генни и на хромозомни.

Болестите, които се дължат на генни мутации са най-голямата група наследствени болести. Причиняват се от мутантни рецесивни или доминантни алели, унаследени от родителите или възникнали в гаметите в резултат на мутация. Мутантните гени могат да бъдат в автозомите или в половите хромозоми. На мутирал рецесивен алел в автозомата се дължи заболяването сърповидноклетъчно анемия. Заболяването е следствие от дефект в молекулата на хемоглобина, който намалява свойството му да свързва кислород. Болните имат сърповидна форма на еритроцитите и умират още в детска възраст. Доминантна мутация в автозома е причина за заболяването пенфигус /изприщване на стъпалата/. Свързаните с пола наследствени болести в повечето случаи се унаследяват като рецесивни мутации в Х хромозомата и по-рядко в Y. С Х хромозомата се унаследяват хемофилия, далтонизъм (рецесивни алели), дефекти на кожата и емайла на зъбите (доминантни алели). От хемофилия (неспособност за съсирване на кръв) боледуват само мъже. Заедно с Х хромозомата от своите майки те унаследяват и мутиралия алел.

Жените могат да бъдат само хетерозиготни /наричат се здрави носители/; хомозиготните жени по алела за хемофилия умират като ембриони /летални гени/. От далтонизъм (цветна слепота) страдат и мъже и жени. Заболяването се унаследява както хемофилията.
Както и при животните доминантни мутации настъпват по рядко от рецесивните, но се откриват много по-лесно. Поради високата хетерозиготност на хората рецесивните мутации остават дълго време скрити. За тях може да се констатира кога са се проявили за пръв път, но не и кога са възникнали, тъй като не е възможно да се узнае в колко поредни поколения са били в хетерозиготни комбинации. Например в английския кралски двор се появили хемофилици при кралица Виктория. Кралицата имала общо 68 деца, внуци и правнуци.

Нарушенията в обмяната на веществата под влияние на генни мутации, които променят структурата на белтъчни молекули /ензими и други белтъци/, водят до т.нар. генни /молекулни/ болести. Те биват моногенни и полигенни и са най-често срещаните наследствени болести.
Хромозомните болести се предизвикват от промени в структурата на хромозомите. Те водят до телесни и психически смущения, а често и до безплодие или смърт в предрепродуктивна възраст. Тази група наследствени болести се наричат синдроми – няколко специфични аномалии, проявени като единен цялостен комплекс. Авотозомни синдроми, свързани с промени в структурата на хромозомите /делеции, дефишънси, инверсии/ са рядко срещано явление. Такива случаи са:
Синдром на котешкото мяукане причинен от откъсване на участък от малкото рамо на 5-хромозома. В кърмаческа възраст болните издават вик подобен на котешкото мяукане, поради нарушения в гръкляна. При раждане масата им е под нормалната и изостават в растежа през целия си живот. В умствено отношение са силно недоразвити и речниковият им запас е само от няколко думи. В по-напреднала възраст се проявяват и другите белези на заболяването: малка глава, ниско разположени уши. Много от болните преживяват до зряла възраст.

Особен интерес представляват делециите и транслокациите на дългото рамо на 21-хромозомна двойка. Те са причина за левкемия у човека от т.нар. мълчаливи онко-гени.
Лимфома на Бъркит – причинена от промяна в структурата на 14 хромозомна двойка се характеризира с туморообразуване.
Синдроми се наричат и болестите, дължащи се на промени в броя на хромозомите. Една от най-добре изучените и разпространени наследствени болести е синдромът на Даун /вродена идиотия/. Дължи се на допълнителна хромозома /тризомия в 21-ва хромозомна двойка/ - болните имат 47 хромозоми вместо 46, с една автозома повече. Фенотипно болестта се изразява с изменения в строежа на главата и лицето и с голямо уствено изоставане. Около 60% от болните умират в детска възраст. При жени над 35 години деца с този синдром се раждат 1 на 50. Рискът значително се повишава при възрастни родители – след 41 години на майката и 55 години при бащата.
Друг синдром е на Патау – тризомия на 13 хромозомна двойка. Честотата му 1 : 5000 новородени деца. Характеризира се със заешка устна, цепнато небце, сериозни очни, мозъчни и сърдечно-съдови увреждания. 45% от децата умират още през първия месец, а само около 5% живеят до три години.

Синдромът на Едуардс се дължи на тризомия на 18 хромозомна двойка т.е. индивидът има 47 хромозоми. Изразява се в уродства в почти всички органи и системи. Честотата е 1 : 10 000 новородени. Болните най-често живеят до 6 месеца, рядко доживяват до юношество.
От синдромите, свързани с промяна в броя на половите хромозоми най-известни са: синдром на Шершедски-Търнър /45 хромозоми – 44 автозоми, 1 Х-полова и една 0/. Болните се характеризират с женски фенотип, забавено полово узряване, нисък ръст, слаби изразени вторични полови признаци.
Синдром на Клайнфелтър /47 хромозоми – 44 автозоми + ХХУ/. Болните са с недоразвити мъжки полови жлези, непропорционални крайници, подкожна мастна тъкан, умствено изостанали. Нарушенията в баланса на половите хромозоми предизвикват аномалии в половото развитие. Познати са синдромите на свръхжени /44 автозоми + ХХХ, или + ХХХХ, или + ХХХХХ/ с телесни аномалии, интелектуално изоставане и стерилитет.
Синдромът на “свръхмъже” /44 автозоми + ХХУ/ има фенотипна изява висок ръст, увеличена долна челюст и издадени надвеждни дъги. Отличават се с агресивно поведение, често с намалена плодовитост и стерилитет.

Засега наследствените болести се нелечими. Изучаването на причините за тях и на механизма на унаследяване позволяват да се определи вероятността за раждане на дете с наследствена аномалия. Съществуват кабинети за предбрачна генетична консултация за фамилии, обременени с наследствени заболявания.

Автор: Албена Иванова